Реших да бъда силната страна 
Зарекох се, и то
преди доста време
и на всички казах 
как ще те забравя.
Горещо спорех с всички затова,
Наричаха ме слаб характер.
Заричаха ми да не забравя
да им споделя след време как върви.
Отричах се от тебе денонощно,
Мечтаех си за други славни дни,
със друг да бъдат изживяни
За теб се сещах рядко,призори.
Измина много много време,
излекувана се чувствах аз,
И днес след толкова недели
те срещнах толкоз ненадейно-
от радост се разплаках пак,
Докоснах те.Заплака и сърцето.
Та значи всички прави са били?

Очарователен стих , пропит с истински чувства и невероятна романтика....
Поздравления !

сърцето не е забравило, ума - може би за малко. Много силно и искренно представени чуства.
Поздравления!